Беше 12 часа на обяд. В Пуерто Пернико всички бяха обедна почивка и глъчката от ресторантите и местата за бързо хранене все повече се усилваше. Всички ядяха спокойно, без да подозират какво ще се случи.
Изведнъж тътен разцепи въздуха и последва мощна експлозия. Беше взривена нечия много скъпа кола - Москвич
.
-WTF? - извика мъж с къса черна коса, високи и ясно очертани скули и злобни кафяви очи. -Това е моята кола?! Аз съм Прамуд Харан Мохамед. Кой си позволява това?
-Миличък, успокой се. Ти имаш достатъчно пари да си купиш нова. - кокетно се усмихна Чита.
-Млъквай, ма кучко. - и Прамуд зашлеви Чита с една мощна плесница. - Да не съм те чул да разправяш наляво и надясно за моя... бизнес.
Чита присви усни и хвърли бесен поглед към земята.
***
В това време, в сламеното имение на Чудхуру в кабинета на Педро Суби ставаше скандал. Бащата се караше на Кека, която пак беше се появила в Пуертопернишката преса.
-Ти си долно чудовище, Кека, как можа да направиш това!
-Дай, ми кинтите старче и ще замина за Литва. Няма да ме видиш повече - отвърна Кека, русокоса и побръкана наследница на завидното богатство на Чудхуру.
-Ти... Ще ме убиеш!!!!! - каза Педро Суби и падна на земята.
-Татю, татю, какво ти е?! Бързо, Сулма, извикай линейка. Патииии, Пати, къде си, Патиии?
Изведнъж в стаята се появи една жена с форми на фолкпевица, но красива
-Какво си сторила, Кека, ти го уби! О, татко! - заплака Пати и прегърна баща си.